Интернет

Интернет е глобална световна информационна мрежа. Възникнала е доста отдавна, някъде през седемдесетте години на двадесети век. В световен мащаб започва да се разпространява в началото на деветдесетте години, а в България - около 1994 - 1995 година. В днешно време въпросната Мрежа играе толкова голяма роля, че според някои експерти спирането на Интернет за три дни би се равнявало на природно бедствие или катаклизъм от глобален мащаб. Според проучване на производителя на процесори AMD през 2010 година в света е имало около 1.5 милиарда потребители на Интернет; през 2018 година социалната мрежа Facebook има около 2.7 милиарда потребители и според изчисления на екипа на компанията световните интернет потребители по това време са около 3 милиарда.

През 1958 година в САЩ е създадена агенцията за сложни изследователски проекти - Advanced Research Projects Agency или ARPA. Това се случва като отговор на изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята от СССР - което си е било един тежък пропагандно - идеологически удар срещу Западния свят. Първият изкуствен спътник на Земята е изстрелян на 04 октомври 1957 година; не стига това, ами и СССР успява да изпрати и първия човек в Космоса - както всички знаем, това е Юрий Гагарин, чиито първи полет е на 12 април 1961 година. Всичко това кара западните страни да побързат с развитието на технологиите, тъй като е било ясно че в бъдеще военно превъзходство ще имат тези страни, които са технологично по-развити. Към агенцията ARPA е създадена Служба за Технологията за обработка на информация, която има за цел да продължи разработките на програмата Полуавтоматична Наземна Среда - комуникационна система, която свързва радарните системи на цялата територия на САЩ. Задачата на въпросната служба е да подобри надеждността на военните комуникационни мрежи и в по-далечно бъдеще да свърже компютърните мрежи на няколко централни военни структури.

На 29 октомври 1969 година ARPA прави демонстрация - два компютъра са свързани в мрежа и обменят пакети от данни. Това се случва в Менло Парк (Калифорния) и именно тази дата се смята за рожденния ден на Интернет. След това към мрежата на ARPA са добавени все повече компютри и тя бързо се превръща в световна мрежа. През месец декември 1974 година е публикувана спецификацията на протокола за свързване на компютри - TCP/IP (Transmission Control Protocol / Internet Protocol), като именно в тази публикация за първи път е използвана думата Интернет. Протоколът TCP/IP е стандартизиран чак през 1982 година - годината, в която е произведен и най-масовият български компютър от серията Правец - Правец 82. Автори на ТСР - протокола са Винт Сърф, Йожен Далал и Карл Съншайн; без много съществени промени този протокол се използва за комуникация между отделните компютри и до днес.

В своя съвременен вид Интернет има мрежовидна структура. Компютрите, които са свързани в мрежата, се наричат хостове. При фунцкионирането на мрежата се осъществява обмен на информация - компютърът, който предава информацията, се нарича сървър (обслужващ компютър), а този, който я приема, се нарича клиент. Между тях винаги има и множоество други компютри, които преразпределят информацията и определят къде да се насочат различните информационни пакети. При преразпределението на тази информация тя може просто да преминава на равни порции навсякъде - през така наречените хъбове или кръстовища; в действителност обаче в днешно време подобни устройства не се използват. Отделните порции от информацията винаги преминават през така наречения руутър или маршрутизатор - това по същество е един умален компютър със силно ограничен функции, който обаче извършва една непрекъсната изчислителна дейност - преразпределя трафика там, където е нужно и го ограничава към хостове, които към момента не извършват обмен на информация. В този ред на мисли един домашен руутър (маршрутизатор) е един пълноценен компютър с централен процесор и оперативна памет, липсват му единствено видеокарта, клавиатура и монитор. Интересното е че подобен микрокомпютър по своята изчислителна моюност многократно надвишава възможностите на един Правец 16.

Извън чисто техническата страна на мрежата има и много други нейни страни, за които е писано много и относно които винаги има какво още да се обсъди. От икономическа гледна точка Интернет наистина успя да промени света! Един американски журналист през 1995 година изказва експертното мнение че през 2005 година (10 години след изказването) Интернет ще е променил икономиката почти толкова, колкото е успял да я промени факсът. В журналистиката рядко може да се открите по-необосновано и недалновидно мнение... Такова становище е простимо в случай че е изказано през 1985 година, или дори през 1980, макар че и тогава потенциалът на технологията на свързаните в мрежа компютри е бил видим с просто око, без никаква увеличителна техника. 

Снимка на Тим Бърнърс - Лий - човекът, който е създал една от основополагащите технологии на Интернет. Познахте - става въпрос за world wide web. Цялото име на човека е Сър Тимъти Джон Бърнърс - Лий; разбира се, сър не е личното му име - означава господин на английски и в официалните документи се добавя само към имената на хора, посветени в рицарско звание от британския монарх. При Тим Бърнърс - Лий това се случва през 2004 година - тогава кралица Елизабет Втора тържествено го обявява за рицар и го награждава с орден на Британската империя. Въпросният поданик на Великобритания е роден на 08.06.1955 година - което го прави доста млад, например бащата на д-р Венцеслав Ралев е роден три години по-рано, през 1952 година. Един от авторите на българския туристически информационен сайт, Манол Николов, е роден през 1959 година - само четири години след създателя на първия уеб-сайт в света. Снимката горе на Тим Бърнърс - Лий е направена през 2014 година. Когато става на 12 години, той е изпратен да учи в частното училище Еманюел в Лондон, където е роден; през 1976 година завършва с отличие бакалавърска степен по физика в колеж към Оксфордския Университет. Между другото, през същата година в град Пловдив се ражда бъдещият д-р Ралев.

Точно 10 години преди раждането на Тим Бърнърс - Лий друг изобретател - Ваневар Буш - въвежда понятието хипертекст. Това се случва през 1945 година, точно в края на Втората Световна Война, и според различни конспиративни теории има доста общо с разбиването на кода на германската машина Енигма от английското разузнаване. Хипертекстът е текст, който се въвежда в компютър, калкулатор или друго изчислително устройство; при това части от този текст могат да съдържат препратки към други текстови документи и при натискането на тези препратки потребителят може да се придвижва през поредица от свързани документи. Тези връзки се наричат хипервръзки и обикновено са форматирани в друг цвят, шрифт или с подчертване спрямо основния текст в документа. Освен текст, много често хипервръзки се прикачват към звукови и особено към графични файлове - снимки, статични или динамични анимирани изображения или видеофайлове. Именно връху този основен принцип са изградени първите уеб-страници, и до ден днешен дори и най-авангардните уеб-решения използват същия принцип на работа без съществени промени.

След завършването си на колежа в Оксфорд Тим Бърнърс - Лий работи няколко години на различни работни места - най-вече в компании за телекомуникационно оборудване. Разработва и драйвери за периферно оборудване, както и многозадачна операционна система. По-късно заминава за Женева (Швейцария), където постъпва в института ЦЕРН като консултант по програмно осигуряване. Първоначално подписва договор само за половин година; по това време за собствени нужди създава програмата Enquire - справочник или записна книжка, която по своята същност представлява хипертекстова база данни. Именно в тази програма е вграден първообразът на днешния www - world wide web. В свободен превод от английски това название означава паяжина, която се разпростира върху целия свят.

През 1984 година вниманието на Тим Бърнърс - Лий е изцяло погълнато от обработката и представянето на научните резултати в реално време - проблем, който от дълго време стои нерешен в ЦЕРН. Неговата програма Enquire се оказва подходяща, защото поддържа произволни хипервръзки и това много облекчава режима на търсене. Необходимо е обаче програмата да стане потребителска, платформено независима - което е нещо от изключителна важност и до днес, когато потребителите на уеб-страници използват десетки типове устройства и операционни системи. В работата си Тим Бърнърс Лий е подкрепян от Робер Кало - белгиец по народност с изключително весел и отзвичив характер. Така на 06 август 1991 година (символично или не, това е годината на разпадане на СССР) е създаден първият уеб - сайт. В него са публикувани различни връзки към всички достъпни онлайн документи по онова време, които документи включват изследвания върху физиката на високите енергии и елементарнтие частици. Нещо повече - на адрес www-request@info.cern.ch авторът предлага на хора от всички страни да изпращат електронни адреси, които да бъдат включвани в списъка с хипервръзки. По този начин проблемът със систематизирането и достъпа до научната информация най-после е решен адекватно; едва ли обаче английският физик тогава е имал понятие какви точно ще бъдат последиците от товрението му в световен мащаб и каква кутия на Пандора ще се отвори с технологията на световната паяжина. Самата уеб-технология е изобретена малко по-рано - през месец март 1989 година от същия автор; отнема му около година и половина да изгради първия уеб-сайт, който е хостван върху неговия компютър в централата на ЦЕРН в Женева. Версията на сайта от 1992 година още е активна и може да бъде видяна на адрес http://info.cern.ch/hypertext/WWW/TheProject.html - там са публикувани обяснения за технологията, за това как да си изградите сайт и как се настройва сървър.

Първата електронна поща е създадена доста по-рано. Още през 1971 година започва да се използва символът @ (кльомба или маймунско а), който разделя името на потребителя от името на домейна. През 1972 година проектът ftp (file transfer protocol) е адаптиран така че да позволи изпращането и приемането на писма в електронен вид. Първоначално е било необходимо и двата компютъра, изпращател и получател, да бъдат свързани към мрежата и включени в момента на изпращане на информацията; впоследствие започват да се използват пощенски сървъри, които съхраняват текста за определен период от време.

Бил Гейтс - основателят на Майкрософт. С напредъка на информационните технологии и най-вече с широкото навлизане на Интернет в живота на хората компанията Майкрософт придоби световна известност. Компанията в един момент става толкова голяма и известна, че нейният основател и собственик става най-богатият човек на света. Това бележи един ключов момент в развитието на информационните технологии и в частност Интернет - те са способни да генерират значителни печалби и само в рамките на 10 - 15 един средностатистически човек да основе компания и да стане най-богатият в света. Списание Forbes от 1987 година неизменно изготвя класация на най-богатите хора; преди Бил Гейтс това най-богати в света са били двама японци - Йошиаки Цуцуми и Такичиро Мори. И двамата не работят в сферата на информационните технологии - Йошиаки Цуцуми наследява бизнеса на своя баща, който включва хотели, ЖП - линии, ресторанти и търговски центрове. Тахичиро Мори е собственик на строителна компания. Интересното е че Интернет не само променя икономическите сектори, способни да генерират големи лични състояние, но улеснява и журналистите на Forbes в изготвянето на класацията на най-богатите хора в света. Интернет успя да направи публично достъпни различни търговски регистри, в които се публикуват финансови отчети на компании; в Мрежата е технически най-лесно всеки от нас да следи котировки на акции, облигации, валути, суровини и благородни метали. Самите журналисти от Forbes се оплакват в различни интервюта че преди масовото навлизане на Интернет далеч не било лесно да откриеш кой би могъл да бъде най-богатият човек на планетата Земя - било е свързано с дълги пътувания, проучвания, интервюта и чакане пред кабинети и на пресконференции. Днес всичко това е на няколко клика разстояние.

След 1995 година най-богатите хора в света са почти винаги работещите в сферата на информационните технологии. Именно през тази година започват продажбите на Windows 95 - операционна система на Майкрософт, с която компанията става известна и която генерира отначало състоянието на Бил Гейтс. Единствено през 2008 година Уорън Бъфет за кратко изпреварва Бил Гейтс - умелият инвеститор от Омаха се възползва от Световната Финансова Криза и успява да увеличи личното си богатство повече от всички останали хора на планетата. Или може би успява да се предпази от загуби в най-голяма степен? Със сигурност по малко и от двете. След това класацията се води неизменно от Бил Гейтс; през 2010 и 2013 година мексиканецът Карлос Слим за малко успява да изпревари основателя на Майкрософт, но и бизнесът на Карлос Слим е също наполовина в сферата на информационните технологии - мексиканецът се занимава с мобилни оператори и телекомуникации. За няколко часа по-богати от Бил Гейтс са успели да станат испанецът Амансио Ортега (който работи основно в сферата на модата и облеклото) и французинът Бернар Арно - собственик на империята за луксозни стоки Louis Vuitton. От 2018 година насам класацията на най-богатите хора се води от Джеф Безос - друга забележителна личност от IT - сферата, подробно описана по-долу... 

Снимка на друг легендарен персонаж от областта на информационните технологии - Стив Джобс. Той е един от основателите на компанията Apple; негова е и концепцията за iPhone - най-успешният продукт на компанията до момента. Именно благодарение на този продукт компанията достигна над един трилион долара пазарна капитализация през 2019 година и около два трилиона през 2020 година. Този мобилен телефон успя да промени индустрията изцяло из основи - до момента нито един друг модел не беше постигнал това. Първият модел на iPhone беше пуснат на пазара през 2007 година и още тогава Стив Джобс беше определил основната концепция - телефонът да няма копчета, а целият потребителски интерфейс да се управлява чрез докосване и плъзгане на екрана. През 2011 година Стив Джобс почина от рак на панкреаса; той е единственият от целия списък с личностите с ключово значение за Интернет, който вече не е жив.  

Лари Пейдж - единият от основателите на Google. Името на компанията означава голямо число - то се обозначава с единица и сто нули или числото 10, повдигнато на стотна степен. Всъщност компанията - майка на Google в момента се нарича Alphabet и предоставя редица продукти и услуги от сферата на информационните технологии.

Сергей Брин (вляво) и Лари Пейдж (вдясно). Двамата заедно основават най-известната търсачка за информация в Интернет - компанията Google. Това се случва през 1998 година и компанията много бързо успява на практика да монополизира процеса на търсене - през 2000 година около 60 % от издирването на информация в Интернет се осъществява през Google, докато през 2015 година този процент достига до 95. Сергей Брин е дете на руски емигранти и е роден в Русия; когато е осемгодишен обаче, родителите му емигрират в САЩ и той израства и учи там. Лари Пейдж е американски гражданин. При основаването на Google основните търсения в мрежата се извършват през сайта на Yahoo - към този момент компанията е огромна, тъй като е успяла да генерира клиентска база данни с впечатляващ обем поради сравнително добрите си условия за разкриване на е-мейл адрес по онова време. Проблемът е че при Yahoo класирането на сайтовете в резултатите от търсенето се извършва най-често... по азбучен ред! Сам по себе си това е един твърде неадекватен подход, дори и за втората повина на деветдесетте години. Правени са опити класирането да се извършва според това доколко ценна е информацията във всеки един сайт, но мениджърите на Yahoo допускат съществена грешка - поверяват преглеждането на сайтовете на хора, а не на автоматизирани алгоритми. Дори и по онова време Интернет е бил необятно поле от информация и преглеждането на подобен обем се оказва непосилна задача за човешкия ум. Алгоритмите се справят отлично с преглеждането и класирането, така че Google бързо печели популярност. Лари Пейдж и Сергей Брин измислят първия алгоритъм, който се нарича page rank и името му се използва до днес за определяне на рейтинга на един сайт при класирането му в търсачките. Скоро след стартирането на дейността на Google бързо започна да се говори за така наречената SEO - оптимизация (Search Engine Optimisation) - набор от техники и правила, които осигуряват по-предна позиция на даден сайт в реда, по който търсещите алгоритми класират резултатите.

Още през 2000 година името на компанията започва да се използва в английския език като глагол със значение търсене в Интернет - в един филм от това време една майка посъветва детето си: "You can google at school." Малко компании могат да се похвалят с толкова основополагащо значение за сектора си - например производителят на копирна техника Xerox, чието име и до ден днешен се използва като синоним на размножаване на документи - дори и в книжовния език съществува глагол ксерокопирам. Освен това при търсенето на информация Google предлага на потребителите си наистина честна сделка - сайтовете, които са заплатили да се класират на по-предни позиции, излизат с указателна бележка "Реклама". Така всеки един посетител може да прецени сам стойността на информацията във всяка една страница - дали издателят е заплатил за класирането в по-предна позиция или това класиране се дължи на това че алгоритмите преценят сътоветната информация като стойностна. 

Марк Цукърбърг - създателят на първата широко разпространена социална мрежа в света - Facebook. Мрежата стартира дейността си през 2004 година. Преди нея аналогични услуги са предлагали My Space и Tumblr, но по една или друга причина те не успяват да се наложат. Продуктът на Цукърбърг обаче успява да завладее наистина целия свят - през 2020 година има около два милиарда и седемстотин милиона активни потребители. Всички безделници, които през 2003 година по цял ден ровеха в Интернет и пишеха във форуми, в момента са във Facebook. Освен тях и много други сериозни хора и компании успяха да развият мащабни бизнес начинания именно с помощта на социалните мрежи. Измина известен период от време преди Facebook да успее да въведе подходящ финансов модел, с който да капитализира огромния си трафик и да излезе на печалба - това се случи чак през 2015 година. През 2018 година с разцвета на криптовалутите социалната мрежа дори реши да въведе собствена криптовалута, наречена Monero. Това накара цялата световна финансова общност да настръхне - поради възможността една социална мрежа да се превърне в най-голямата централна банка в света с близо три милиарда потребители! Много финансисти буквално изтръпнаха - появиха се изявления от типа "Като гледам какво направиха с личните ни данни, дали пък да не им предоставим и информация за личните и фирмените си сметки?". Проблемът е че една огромна част от бизнесмодела на Facebook се базира именно върху не до там честни методи на обработка на личните данни на потребителя - алгоритмите следят за личните предпочитания и нужди на всеки и насочват към него публикациите на рекламодатели, от чиито продукт потребителят би се заинтересувал.

През 2011 година компанията Google стартира своята социална мрежа - Google Plus, която бързо се превърна във втората по големина мрежа в света - в пика на развитието си достигна 343 милиона потребители. През 2018 година обаче компанията обяви че спира развитието на мрежата - и на 02.04.2019 Google Plus наистина престана да функционира. Като причина за това компанията посочва изтичане на лични данни, но причината е малко по-различна - Google Plus не успя да достигне популярността и потребителската база данни на Facebook, поради което Google съвсем правилно прецени да не инвестира усилия и финансови ресурси в продукт, който е осъден да бъде номер две, при положение че имат друг продукт, който продължаваше да бъде номер едно в своята област. По една или друга причина, талантливи и креативни хора никога не достигат и е по-добре те да работят по проект, който е наистина печеливш. Поради всички тези причини Google закри своята социална мрежа. Все пак тя успя да се наложи като среда, която привличаше видимо по-интелигентни и уравновесени хора, докато Facebook привличаше буквално всички. При по-задълбочен анализ се установи също така че интелигентният и уравновесен човек има профил в социалните мрежи, но това не е смисълът на живота му и той/тя не прекарват повече от един час дневно там; докато безделниците и хората от холеричен тип понякога са през цялата активна част от деня си във Facebook, което и беше видимо от трафичните данни на двете социални мрежи. Това беше един доста показателен пример как един продукт може да привлече по-малка, но по-качествена аудитория и въпреки това да се провали - социалните мрежи имат нужда от максимално голям брой потребители, които да бъдат колкото е възможно по-дълго време там и да генерират трафик.

Други по-известни социални мрежи са Twitter и LinkedIn. Първата дава право на публикуване на снимки, но най-вече на кратки текстови съобщения - до 140 знака. Един германски филолог много правилно отбеляза че мрежата Twitter наистина изисква човек да се изразява максимално кратко и ясно, с две думи. Някои думи в немския език ще имат нужда дори и от повече от 140 знака за изписването на две думи. LinkedIn е основно корпоративно ориентирана мрежа, която се стреми да свързва потенциалните работодатели с хората, които тъсят работа - безделници в тази мрежа се срещат по-рядко. Instagram възникна през второто десетилетие на 21 век и беше мрежа за публикуване на снимки, но много скоро беше закупена от Facebook и към момента е част от нея.

Джеф Безос - най-богатият човек в света. Той е успял да забогатее... познахте - благодарение на Интернет. През 1995 година Джеф Безос основава електронна книжарница, която започва да функционира и постепенно се превръща в глобален гигант в сферата на електронната търговия. Към момента компанията Amazon продава на практика всичко и наистина успя да промени света. Първоначално, при основаването си, повечето компании за електронна търговия бързо привличат вниманието на инвеститорите. Предимствата на този иновативен тип търговска дейност са доста големи - няма нужда от големи складови площи, магазини на централни локации, много персонал или скъпи рекламни кампании! Всичко е на един клик разстояние - буквално целият свят може да бъде клиент на всеки един малък магазин. До голяма степен наистина е така, но първоначалните очаквания на предприемачи и инвеститори не се оправдават особено бързо. Дори през 2000 - 2002 година започва да се говори за дот - ком балон - рязко поскъпване на акциите на компаниите от сферата на електронната търговия, без да има повишени продажби, приходи и печалби. Навиците на потребителите очевидно не се променят толкова лесно и бързо - хората предпочитат да видят и пипнат дадена стока и едва след това да похарчат парите си за нея. Нерядко стават и грешки - потребителят поръчва един продукт, а пристига съвсем друг и започват безкрайни разправии с търговеца. Случват се и измами - не пристига нищо, макар че клиентът си е платил цената и доставката. Като прибавим и логистични проблеми с куриери и нерядко проблеми с обмитяването при международна доставка... става ясно защо дот - ком балонът се спуква през 2002 - 2003 година и цените на акциите на компаниите от сферата на електронната търговия се оказват в състояние на свободно падане. Дот - ком е най-често използваният интернет домейн в световен мащаб - името идва от английската дума commercial и обикновено това разширение се използва за домейни на търговски компании. Интересното е че по време на дот - ком бума Amazon е почти фалирала компания; след това обаче постепенно се съвзема и започва да расте експоненциално. Първоначалните очаквания се оказват верни - светът наистина е на един клик разстояние и предприемачът просто трябва да подходи правилно. Необходими са и доста усилия за изграждането на функционален сайт, за привличане на посетители и за изграждане на добра репутация пред тях - защото рискът от измами съществува от момента, в който два компютъра са свързани в мрежа. Постепенно Амазон започва да продава не само книги, но и дрехи и обувки; всеки потребител има право да изпробва това, което си е поръчал и едва тогава да го заплати на куриера, което е изключително удобно за хората.

Илон Мъск - друг предприемач от световна величина, който в момента не развива своята дейност в Интернет, но е генерирал първоначалното си състоние именно благодарение на Мрежата. Мъск основава PayPal, което е международна платежна система - към момента най-разпространената в световен мащаб. След това продава PayPal и инвестира средствата в други бизнес начинания - производство на автомобили и транспортни средства за космически полети. През 2006 - 2007 година д-р Венцеслав Ралев започна да се интресува от бизнес и предприемачество и даде следната прогноза - следващата индустриална революция ще бъде осъществена в сферата на транспорта. Както е известно, първата индустриална революция идва с въвеждането на парната машина - тя освобождава хората от тежкия физически труд. Втората индустриална революция е свързана с въвеждането на електричеството, масовото производство на стомана и организацията на различни поточни линии. Третата индустриална революция настъпва с масовото въвеждане на информационните и комуникационните технологии - те успяват да автоматизират производството така че хората да имат наистина минимално участие в него, като по този начин вече почти не се налага някой да извършва еднообразни механични дейности. При четвъртата индустриална революция вече навлиза изкуствен интелект и се наблюдава сливане между физическата, дигиталната и биологичната сфера. Със сигурност следващата индустриална революция ще се осъществи в сферата на транспорта - и интересното е че един и същи предприемач разработва различни проекти за няколко вида транспорт. Този предприемач е Илон Мъск.

През 2007 година той започва да развива автомобилния производител Тесла (който е кръстен на гениалния физик от сръбски произход Никола Тесла). Автомобилите Тесла са изцяло електрически, което въпреки множеството критики (някои от които далеч не толкова добронамерени) се оказаха едно изключително добро решение за транспорта. Електромобили има от поне 100 години преди да се появи Тесла, но повечето производители предлагат предимно прототипи и никой не се осмелява да предложи наистина масов електромобил. Тесла успя да го направи, при което преобърна из основи целия закостенял автомобилен сектор - повечето производители изведнъж започнаха да разработват електрически коли, защото усетиха вятъра на промяната. Постепенно Тесла изпревари по пазарна капитализация Форд, Дженерал Мотърс, Тойота и се нареди сред най-скъпите компании от автомобилния сектор в света. Разбира се, немалка роля за това изигра и паричната политика на централните банки - през второто десетилетие те безогледно печатаха пари, за да се преборят с финансовите проблеми и цялата тази парична маса просто си търсеше мястото за инвестиране. Тесла предложи един иновативен продукт и логично и закономерно привлече сериозни парични потоци към акциите си.

Друг проект в сферата на транспорта, с който се захвана Илон Мъск, е бъдещето на железопътния транспорт - Hyper Loop. Най-общо това са влакове върху магнитна възглавница, които се движат в тръби във вакуумна среда - по този начин се избягва триенето с въздуха. Телевизионният канал Discovery в едно свое предаване извърши мащабно проучване на тази технология - тя всъщност не е нова, а е въведена и изпробвана още през 70-те години на ХХ век. Влакът се издига на няколко сантиметра над линията благодарение на мощни магнити. В същото време магнитът избутва превозното средство напред и то може да достигне доста висока скорост - до 500 - 600 км/ч във въздушна среда. В Китай съществува подобна линия от летището на Шанхай до центъра на града. Във вакуумна среда обаче апаратът може да достигне значително по-високи скорости, на които нито един самолет не е способен - до около 8000 километра в час. При една вакуумна тръба от Лондон до Ню Йорк теоритично подобен влак може да пътува за около един час - като през половината от времето апаратът ще ускорява, а през другата половина ще забавя скоростта си. Следва да се има предвид че далеч не всички хора понасят добре високи ускорения, така че максималното ускорение би трябвало да бъде около два пъти по-голямо от земното.

Може би най-значимият проект на Мъск обаче се нарича SpaceX и е компания за извеждане на сателити в орбита. Това се извършва с ракети за многократна употреба - нещо, което до момента беше успяла да направи само американската космическа агенция NASA с програмата Space Shuttle, която приключи през 2011 година. Руската космическа совалка Буран има само един полет, който дори не е пилотиран от човек. Компанията на Мъск успя да направи това, което нито една държавна космическа агенция не беше направила до момента - успя да намали драстично цената на извеждане на сателити в Космоса, тъй като първата степен на ракетата - носител се използва многократно и не е необходимо да се строи наново за всеки полет. Постепенно проектът започна да извежда и хора в орбита, с което руският монопол в тази сфера приключи. Мъск е заявил амбиции да изпрати хора на Марс - предстои да видим дали това ще се реализира на практика.

Във всеки случай компанията за космически полети на Мъск не спира да въвежда иновации. Първите опити за връщане и повторно използване на първата степен на ракетата се провалиха с гръм и трясък. След това обаче постепенно технологията се усъвършенства и всеки един опит за приземяване стана успешен. Приземяването се случва или върху земната повърхност в района на космодрума, от който ракетата е изстреляна, или върху палубата на кораб - дрон в океана. Няколко пъти ракетата беше уловена от кораба, но поради силно вълнение падна ввъв водата и потъна безвъзвратно; следващите опити обаче бяха успешни. Предстои и конструирането на втора степен, която може да се изпозлва повторно - тогава вече целият космически кораб ще бъде за многократна употреба и това ще намали още повече цената за извеждане на товари в Космоса. При това плановете са една и съща ракета да може да се използва повторно в рамките на 24 часа след инспекция и профилактика! Още по-откачена и деията на Мъск за премахване на хидравличните подпори на първата степен - това ще намали още повече нейното тегло и ще освободи място за още повече гориво. Проблемът е че тези подпори служат за приземяването на ракетата - те я подпират при нейния контакт със земната повърхност и я предпазват от странично падане и повреди. Именно това е откачената идея - компанията на Мъск възнамерява да конструира механична ръка, която да улавя ракетите във въздуха и да ги поставя на Земята... Предстои да видим дали това ще се случи на практика, но следва да се има предвид че кацането на първите степени върху кораб - дрон също се смяташе за технологично невъзможно... преди да стане възможно.

Освен това при един дълъг полет до Марс космическите кораби на Илон Мъск ще бъдат зареждани с гориво в орбита, за да се намали тяхната маса при излитане. Това са идеи, които конструкторите изказват още през 60-те години на ХХ век, но никой не е успял да реализира на практика до момента. Тъй като основният разход на гориво за кораба е именно при първоначално излитане от земната повърхност, след извеждане в орбита ще се освободи доста резервен обем, който да бъде запълнен с нови количества. Това ще даде възможност за допълнително ускорение и достигане на трета космическа скорост с минимални разходи. 

Илон Мъск е доста ексцентричен. Това е може би най-известната му снимка, на която той пуши марихуана и дава изявления в ефир по една американска радиостанция. В много случаи се проявява като доста неуравновесен характер и често показва признаци на burn-out синдром. При работния му график това е напълно разбираемо.

Биткойн - първата криптовалута в света. Валутата е базирана върху така наречената блокчейн технология и не се емитира от никоя централна банка - което е основното нейно предимство и недостатък. Автор на концепцията за криптовалутите е Сатоши Накамото - човек с японско име, чиято самоличност и до ден днешен остава неизвестна. Последната му публична изява в социалните мрежи е от 2013 година. Самият биткойн е замислен като концепция през 2009 година, но истински известна в световен мащаб валутата стана през 2017 година - тогава се осъществи и нейният ценови скок.